Отива си вече и нашата есен

със мирис на дюли, със кестен на скара…

С мъглата на тумби, със вятърна песен…

Със жълто килимче, със шубата стара.

С оголени клони, с трева окосена.

със сенките дълги, с превити тополи.

Изнизва се тихо в пътека скъсена,

минаваща тъжно край храстите голи.

Отлитащи птици рисуват в небето

и пишат със свойте криле

Довиждане ЕСЕН !

Тръгваш от нас неземно красива

обагрила всичко ти в цветове

https://www.facebook.com/photo/?fbid=620236503226745&set=pcb.620239993226396&cft[0]=AZWvwoVraqwT-3s2Dg-oq3VDZ9I94vxJyvlvtFaiQp2WIUJ0TsovSDLZzcjLvpW0yKTTZ8GpV5NgtGC4s9Hr2L8a4m2YUnH7ms1k5Ty4RRbtvM3_fgKVHZQ2Z4pSqqrLSSlmig8WpdQ_tvaS1BQa_zi3j5hZcyKAorlY4-gi0kcQ-o6zY276LYaHgLW8dy_ltNY&tn=*bH-R